Пулсът на времето в региона на Габровица

Суки (Траянови врата) - античната граница между Изтока и Запада

Суки е дума от езика на траките означаваща цепка, пукнатина. Така диите, бесите и диобесите кръстили тесният пролом между ридовете Еледжик и Голак от ихтиманския дял на Средна гора. Суки е проходът познат днес като Траянови врата. Суки е бил естествената преграда и гранична линия в античността между Тракия и Дакия, между римските префектури Ориент и Илирик и е бил възпрпиеман от античните летописци като разделна точка между римския и елинския свят, между Изтока и Запада.

Крепост Левке и средновековната базилика от V век - с. Голямо Белово

Останките от крепостта и базиликата се намират югоизточно от с. Голямо Белово, в местността Св. Спас или Спасовица. Около храма през средновековието се формира голям духовен център - манастир, в който базиликата е служела като съборен храм. Проф. Петър Мутафчиев предполага, че е била център на епархия още от приемането на християнството от българите през X в. Манастирът е разрушен през 1666 - 1669 г., по време на масовото ислямизиране на българите от селата в Чепинско.

Битката на Самуил с Василий II при Траянови врата на 17 август 986 г.

"Никога не бих казал, дори и слънцето да би изчезнало, че мизийските стрели са по- силни от авзонските копия. Пропаднете мрачни планини! Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се уплаши да излезе срещу сърните! Когато ти, Фаетоне, спуснеш под земята златобляскавата си колесница, кажи на великата душа на кесаря: Истърът грабна венеца на Рим!".
Йоан Геометър (X в.) - ромейски поет.
Откъс от поемата : "На поражението на ромеите в Българската клисура"

Константин Костенечки (около 1380 г. -първата половина на XV в.)

За Константин Костенечки се предполага, че е роден или живял в с. Костенец и по тогавашната средновековна традиция е добавил родното си място към името си. Последовател на патриарх Евтимий Търновски, черпил познания в Бачковския манастир, Атон и Цариград Константин Костенечки е един от стожерите на Търновската книжовна школа. Създател е Ресавската книжовна школа. Близък съратник, духовен съветник и биограф на сръбския деспот и владетел Стефан Лазаревич.

Владислав III и Янош Хуняди пред Траянови врата - 24 декември 1443 г.

През декември 1443 г. войските на кръстоносците правят неуспешен опит да преминат през проходите Траянови врата и Златишки на път за Тракия и Одрин. В стремежа си да заобиколят блокираните от османците проходи отрядите на кръстоносците използват всички обходни пътища на двата прохода, като един отряд достига до Сестримо, където днес има изгдигнати паметна плоча и кръст в чест на събитието. Тежките зимни условия принуждават кръстоносците да се оттеглят в посока София.

Насилствената ислямизация на Западните Родопи през 1666 - 1669 г.

"И на Гергювден се потурчиха бан Велю, протопоп Константин, поп Гюрге и поп Димитър ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. Нашите се турчиха до Богородица /августа/. Кои се не изтурчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите. Асан оджя за кашмер натера потурняците, та расипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви. И така, божию попущению, расипаха се блъгарете ва Цепина. Помени, Господи, поп Методийе Драгинов от село Корова".

Възрожденсият родолюбец и будител Стефан Захариев (1810 - 1871 г.)

Произходът на неговия род е от село Сестримо. Преселили се в Татар Пазарджик в началото на XIX в. Образованието си получава в Пловдив, тъй като в Пазарджик по това време не е имало българско училище. Стефан Захариев е първият българин, който е започнал да проучва историята на древното население на Балканите - траките. През 1870 г. във Виена е отпечатана книгата му „Географико - историко - статистическо описание на Татар Пазарджишка кааза”. Почива на 13 април 1871 г. в Татар Пазарджик.

Хвърковата чета на Бенковски в Еледжик, Сестримо и Белово 24 - 28 април 1976 г.

"Жителите на селото, мало и голямо, които се стекоха да излязат да ни посрещнат, запряха се край селото да чакат свещениците, дордето си облекат одеждата. Ние се наредихме парадно, двама по двама, певците запяха марша и Бенковски изтегли сабята. Населението ни срещна отвън селото по начин твърде тържествен, с духовенството начело и с черковните байряци. Всичко живо от Сестримо присъствуваше тука."

Захарий Стоянов
"Записки по българските въстания"

Откриване на ЖП линията
Цариброд - Белово, 1 август 1888 г.

През 1873 г. е открита жп линията Одрин - Белово. Преди Освобождението като железничари са работили редица деятели свързани с революционното движение в България като Захарий Стоянов и Тодор Каблешков. Тодор Каблешков е телеграфист, а после и началник на гара Белово до 1875 г.
След Освобождението основна цел става свързването на тази линия с изгражданото от българското правителство трасе Белово - София. Жп линията Цариброд - София - Белово е открита на 1 август 1888 г.

Първата българска фабрика за мукава и хартия "Книгата" - гара Белово, основана през 1900 г. Снимката е от 1912 г.

Българска фабрика за кибрит Костенец - Баня, основана през 1901 г.
Снимката е от 1909 г.

Триумфална арка на гара Белово за посрещане на цар Фердинанд след обявяването на Независимостта - 1908 г.

Столарска фабрика "Родопи" на братя Иванови - гара Белово.
Снимката е от 1912 г.

Фабрика за мукава и амбалажна хартия Жак Вегели, Костенец - Баня.
Снимката е от 1914 г.

Изглед от гара Белово
Пейзаж
Пощенска картичка от 1915 г.