Населението на Габровица и Хановете е западно, но не към групата на ихтиманско, каквото е това на с. Момина клисура. В говора си за бъдеще време употребява "ке" и "некеш", с който белег се приближава към сестримци и изобщо към македонските говори.. Обаче повечето родове са местни - кореняци, но има и преселници, все от западните краища на България и дори от Македония.
Родове основоположници на Габровица
Знае се, че Хановете са по- старо селище от селото. Като сигурно може да се приеме, че те са българско средновековно проходно-попътно селище, както Момина клисура, чието значение не отслабва и през турската епоха. За основатели на селото се смятат родовете Таневци, Паровци, Тотевци, Стоилковци, Радославовци, Тандовци, Трйчкаровци, Гьонковци и Мавровци. Повечето от тези родове са дошли от Хановете, без да оставят там родова следа. Преди Освобождението през 1878 г. селото и Хановете са имали около 50 къщи с 250 - 300 жители. Хановете по време на Освободителната война били изгорени. В 1884 г. при първото преброяване селото и Хановете показали 532 жители след това до 1946 г. те постоянно се увеличавали въз основа на естествения прираст, защото преселниците са били толкова, колкото и изселниците.
Преселници от Македония, заселени в Габровица
Въ Тракия, Дунавска България и Североизточна Македония арнаути се наричатъ отъ мѣстното население не само същинскитѣ албанци, но и българитѣ, преселени отъ Западна Македония. Даже на мѣста „арнаути" се наричатъ всички преселници отъ Македония. Пръвъ съобщи за отдавна преселени българи отъ Западна Македония, и то отъ Охридско, Атанасъ Мишевъ на 1881 година. Проф. Александъръ Теодоровъ-Баланъ на следната година потвърди това съобщение, като добави, че преселването станало въ срѣдата на XVIII вѣкъ. Въ съседното на Сестримо село Габровица научихъ, че родоветѣ Палийскитѣ и нѣкои други по- рано се наричали „Арнаутскитѣ". За жаль, указа се, че вече се били поминали старцитѣ, сега има само млади хора, които нищо не могатъ да кажатъ за родословието си. He е изключено да сa преселени отъ Сестримо.
Етнографски особености на населението на Габровица
Сведенията на проф. Иван Батаклиев (1891 - 1973) и проф. Димитър Яранов (1909 -1962) представляват първите систематизирани проучвания на населението на Габровица. Изследванията на родения в
с. Момина клисура родоначалник на българската етнография и фолклористика проф. Христо Вакарелски (1896 - 1979) за бита на българите в различните етнографски, фолклорни и културни области на България допълват народоописанието на Габровица и региона.
Габровица е тип планинско поселище възникнало покрай ханджийството и рудодобива - наследен още от траките. Основен поминък са били търговията в хановете, подковачеството, скотовъдство и в много по- малка степен земеделие поради планинския терен. В аспектите на духовната култура Габровица се причислява към Родопската етнокултурна област, но и с множество традиции и обичаи, привнесени от заселилите се тук преселници от Македония. Това личи както в смесването на празнично- обредните ритуали, така и в по- раздвижените песни и хора, в многогласното пеене, в сравнение с по- бавните и едногласни родопски напеви.
